Пържоли от нахут и шкебме-чорба от гъби на веган фест в Израел. Посланикът на американското говеждо за кравите, поени с бира и масажирани със саке
Спомняте ли си какво пише Тери Пратчет в „Шапка пълна с небе“? Ако ви е убягнало, ще ви го припомня: „Защо си тръгваш? За да може да се завърнеш. За да може да видиш мястото, откъдето си дошъл, с нови очи и още цветове. И хората там също те виждат различно. Да се завърнеш, откъдето си започнал, не е същото като никога да не си си тръгвал.“
Е, ние от Покана за пътуване определено сме по тръгването. И по завръщането от питателни пътешествия – също.
Ако се чудите защо използвах това определение за пътешествията ще ви заинтригувам с няколко „въдички“ – синьо сирене от бадеми, сладолед от нахут, кюфтета от коприва, но… с абсолютно неразличим от оригинала вкус. Във веганските експерименти в Израел ще ви въведат Искра и Феня Декало.
Аз, обаче, ви предизвиквам да научите повече за приключението „круиз“.
Признавам, то много допада на динамичната ми натура. Нощем корабът пътува, а всеки ден си в различен град и дори в друга държава.
Затова, когато ми се отдаде случай да разговарям с глобален изпълнителен директор на голямата круизна компания MSC се чудех дали да го прегърна или да го съдя за пристрастяване.
Анджело Капуро търпеливо понесе моя възторг и отговори на въпроса какво му е различното на круиза, за онези, които никога не са преживявали тази авантюра. За превода помага Теодора Иванова, заместник-генерален секретар на Италианската търговка камара в България.
Анджело разкри в Покана за пътуване неща, за които пасажерите не се и замислят.
Оказа се, че MSC шефовете разменят местата си с персонала за един ден и вършат всякаква черна работа. На него му се паднало да чисти и оправя 22 каюти. Първоначално трябвало да научи да казва „Добър ден“ на всеки от езиците на пасажерите. После да възприеме, че светът му е монохромен – само бели чаршафи и инокс. И че в края на деня има болки в гърба.
В разговора става ясно, че англосаксонските пасажери умират да се оплакват, за да изкрънкат някаква отстъпка и допълнителна екстра.
А пък пътниците от Япония и Корея тъгуват по националната си храна. Затова, ако са по-голям брой, от круизната компания се стараят поне веднъж седмично да има азиатска кухня.
По същите причини за хората от Турция доставят йени ракъ и джезвета за кафе.
Засега внушителните лайнери ще акостират в Истанбул и Пирея, но интересът съм Сочи и Ялта ще ги насочи и към нашите пристанища Варна и Бургас.
Любимият ми зеленчук е месото. Не е ли расло на кокал, не ми го хвали. Предпочитам вълча салата. Като отявлен почитател на мръвката, и на мен ми се случва да употребявам тези простонародни изрази.
Затова когато кореспондентите на БНР в Израел – Феня и Искра Декало се похвалиха как са ходили на първия в Обетованата земя, фестивал на вегенската кухня, се сетих за поговорката „Поканили ги на гости, за да ги учат на пости“.
Но те настояваха,че точно там са се почувствали в „страната на чудесата“. Е, как да не ги помоли човек да споделят преживелиците си
ИСКРА: Наричат Тел Авив „градът без почивка“, заради безконечните забавления за хора с всякакви интереси, наклонности и предпочитания. Това е едно от малкото места на Светите земи, където верските поклонници минават транзит. За феновете на танците, оргиналната кухня или напитки, на нетрадиционните ласки или картини и инсталации, това е раят.
Специални апликации ориентират всеки турист къде най-близо до мястото, където е отседнал, може да намери онова за което е пристигнал. На нас не ни се наложи да търсим апликация за вегани (ние лично сме много далеч от такива пристрастия, ама ней се), защото най-интересните предложения бяха събрани на едно място.
По време на първия веган фестивал, който се проведе в атракциона Старото пристанище.
Свои кътчета бяха уредили ресторанти или закусвални от всякакъв ранг. Деляха се на три вида: заведения за бързо хранене, малки кръчмици най-често наблягащи на храна от типа „както при мама“ и истински гурме ресторанти с кухня, пред която дори френските менюта със звезди Мишлен биха се почувствали засрамени.
Най-големият карнавал на Израел тази година ще е на 10 март – на еврейския празник Пурим. Но на този фестивал бяхме свидетели как успешно флората се бе маскирала на фауна. Край двете каравани си миришеше на барбекю.
Предложенията за хот дог с кренвирш, хамбургер с голямо кюфте и дюнер си бяха съвсем истински. И вкусът не се отличаваше от познатия.
Само дето кренвиршите бяха от соя, кюфтетата от специално обработена коприва, а дюнерът – от леща.
Освен готвачите край щандовете се навъртаха и иноваторите, които са създали технологиите за такава преработка на продукти, че дори експертите, които трябваше да оценяват менютата, бяха объркани.
Освен добре прикриващите се зеленчуци, имаше и храни, които си бяха запазили първоначалния си вид: топчета фалафел от нахут, шницели от царевица, каквито се продават в Израел във всеки супермаркет. Конкурираха ги по-нови производства – от броколи и от водорасли.
Следваха масичките на ресторантите с домашна кухня. Там имаше и простосмъртните постни супи и манджи с боб, зеле, грах, леща, картофи.
Особено ухажвани бяха гъбите. От тях в един от българските ресторанти от Яфо бяха направили такава „шкембе чорба“, че ако не беше на вегански фестивал, не бихме повярвали че не е нашенска супа, която се сърба след „тежка нощ“.
Извън фестивала, имахме кулинарно приключение и с вино. Истинско вино. От грозде. Не от глухарчета или пащърнак.
Най-известното и скъпо израелско вино е Родшлд. Лозята зреят на хълм кай морето, надалеч от Кисаря (Цезаря), за който специалистите с били категорични, че не стават за грозде. Барон Ротшилд купил земя, когато се продавала не на метри или декари, а на хвърлеи.
Открил най-добрите камънохвърлячи и те 3 дни мятали надалеч, за да отмерят покупката му. Довел френски агрономи по лозарство и не ги питал може ли или не да се оглежда лозя по каменни хълмове и блатисти падини, а им възложил да открият подходящи сортове.
Така създал поминък на евреите, бягащи от антисемитски погроми в Русия, Украйна и Полша в края на 19 век. Сега родшилдовите вина са 7 вида.
Лично аз предпочитам едно от розетата. Сигурно има много финансови сполуки в живота на барон Яков Ротшилд, но най-голямата му гордост да били тези лозя. Край тях е прекрасният парк, където е пещерата със семейната гробница.
Отдадохме дължимото на веганите в Израел (и не само). Но като сме хванали кулинарната вълна, да покажем почит и към любителите на мръвката. Чували сме за посланици на добра воля, посланици на различни държави, но аз се запознах с… посланик на месото.
Работа-мечта за любител на барбекюто и пътешествията.
Канадецът Джон Кадю пътува по света, за да слави американското говеждо. Заварих го да дреме в кухнята върху два стола – нормално състояние за човек прелетял от Банкок до София.
– Джон, напоследък шеф-готвачите са истински знаменитости. Вие изглеждате и се държите като рок звезда. Как го правите?
– Когато хората си дават парите, независимо за какво, те не искат да умират от скука. Аз не само се стремя да ги развеселя, ами и аз самият да се забавлявам. Затова съм щастлив да правя шоу, докато готвя. Когато са усмихнати хората взимат правилното решение каква храна да изберат. Аз влагам страст и магия, уважавайки всяка национална гозба на страните, в които гостувам.
– Работата ви изглежда много проста – да обикаляте света и да готвите.
– Тя наистина е проста. Когато правя стек аз използвам три съставки: месо, масло и сол.
– Без марината?
– Нищо! Когато месото е добро няма нужда от никакви подобрения като опушване, кълцане, накисване …. Наистина рязането му е изкуство, но процесът е много прост с обикновени съставки. Аз харесвам простата храна, добре сготвена и отлично поднесена.
– Вие никога няма да получите три звезди Мишлен.
– Никога. Аз няма да спечеля дори една звезда Мишлен. Обичам да работя в ресторанта, заобиколен от добър екип. Аз не готвя за награди, а за моите клиенти. Без тях, нямаше да имам работа. Единствената ми цел е те да са щастливи.
Не бих искал да готвя в суперлуксозен ресторант, където напрежението е неимоверно.
- В момента вие живеете в Банкок?
– Да, базиран съм в Банкок, но всъщност живея в самолетите, защото пътувам много по света. Домът ми е в Канада. За жалост, рядко се връщам там. Бях в Прага, в Близкия Изток, в Азия, в България
– Кое е любимото ви тайландско ястие? Може би шишчетата сатай, защото са на скара?
– Любимата ми тайландска гозба е Сом там – салата от зелена папая. Тя е много твърда, но има изключителна текстура. Сушени скариди, домати, лайм, чеснов сос, люти чушки, риба, суров тайландски патладжан, фъстъци…
– И никакво месо?
– Много обичам и свинско шкембе. Но вие ме попитахте за най-любимото ми ястие. Обожавам глазирано свинско шкембе с мускатово орехче, с варени яйца, обаче салатата от папая винаги ми напомня за слънцето, особено когато е много люта.
- Опитвали ли сте българска кухня?
– Когато работех в Лондон в персонала ми имаше много българи. Те бяха добри готвачи и съм опитвал българска кухня, но честно казано се сещам за унгарски гулаш, но не и за националното ястие на България.
– Може би сте яли кебапче – смляно месо с кимион? Или шопска салата?
– Да, шопска салата съм ял!
– Когато пътувате по света изпитвате ли любопитство към местните кухни?
– Разбира се! Не мога да се нарека глобалист, но аз обичам да проучвам различните култури. Да се потапям в тях. Когато съм в Тайланд ходя да ям само на места, където ходят местните хора. Не харесвам ресторантите пълни с туристи. Интересувам се как точно приготвят дадено блюдо. Чрез храната се потапям в културата на един народ. Обичам паста и италианска кухня, латиноамериканска – също. Харесвам американското барбекю.
– Как се отразява на работата ви фактът, че веганите и вегетарианците се увеличават – в Америка, в Европа. А и в Азия – милиони хора там са будисти и не ядат месо?
– Да, но хората от 10 милиона години пекат на огън месо. Те имат нужда от протеини. Ако са пълни вегани няма как да си ги набавят. Според мен, трябва да има баланс: месо, зеленчуци, пилета, риба. Ако в ресторанта ми влезе веган или вегетарианец ще дам всичко от себе си, за да е доволен. Защото клиентът е цар.
– Какво мислите за кравите, които в Япония поят с бира и ги масажират за по-добро качество на месото?
– Това е истинска история. Но си има разумно обяснение. Ако погледнете японските крави, те са огромни. Движат се трудно. Имат артрит. Но са животни и трябва да ходят. Затова им правят масаж. А защо ги поят с бира? Понеже времето понякога е много горещо и те не само се разхлаждат с бира, ами тя подпомага храносмилането им. Така по-бързо огладняват, съответно ядат повече и трупат месо. А масажите със саке правят козината им лъскава. Така изглеждат по-добре. Когато даваш една торба долари да стек от такава крава, искаш да бъде красива.
Пържола от красива крава… само посланик на американското говеждо, какъвто е Джон Кадю, би могъл да сътвори подобно словосъчетание!
