Пробуждането на рекламната и филмови индустрии
Автор: Ива Екимова
За моите връстници Милен Петров е част от музикалния феномен Шангри Ла. Хитове, концерти пред хилядна публика, фестивали и на една сцена с Тату и BoyzIIMen.
От години китарата на Милен дели едно пространство с инструменти за дърводелство – страст, на която заедно с ветроходството се отдава в свободното си време.
Днес, на 45 години, Милен Петров има зад гърба си 25 години опит в областта на рекламата, филммейкинга и продуцентството.
Преди да започне в Little Big Films през 2010 е бил повече от 10 години Agency Video Producer в Leo Burnett. Талантът и усетът си в рекламния бранш изгражда като Creative Executive and Producer в Mag Аdvertising и Creative Director and Producer в РА Бригада.
Пандемичната карантина, стегнала примката си около врата на световната икономика заварва Милен Петров и екипа му по средата на подготовката на няколко рекламни продукции за българският пазар.
„Както на повечето хора и бизнеси в тази ситуация, първоначално и за нас беше като шок. След това установихме, че имаме шанс да подхванем различни проекти, за които все не оставаше време преди пандемията.” – отговаря Милен на най-задавания тези дни въпрос „Как се отрази карантината на бизнеса Ви?”
Времето на изолация екипът на Little Big Films изполвзва, за да работят по проекти, които не изискват физически срещи и работа на терен, а повече криейтив и дългосрочно планиране. „Това ни позволи да не се отпускаме.” – допълва Петров.
На 5-и май, предварително планираната им работа по заснемането на телевизионна реклама, трябва да стартира. С отхлабването на мерките творческият екип открива възможност да запазят клиента си и да изпълнят задълженията си по договора.
„Така се случи, че през изминалия уикенд бяхме опитните зайчета, които снимаха първата продукция от над два месеца. Два месеца в чудене ще имаме ли възможност отново да работим на терен и, ако да – как?”, споделят Little Big Films във фейсбук страницата си. Те добавят опита си в подготовката на сета, участниците, екипа и дори кетърнига.
Налага им се бързо да се ориентират в обстановката и да се запознаят с противоепидимичните мерки, които трябва да спазват.
Какво трябва да направим за да можем да снимаме в ситуация на Covid19. Ето най-важните заключения от нашия първи опишат във фейсбук страницата си от Little Big Films, надявайки се да бъдат полезни и синтезирайки основните правила: https://www.facebook.com/LittleBigFilmsBulgaria/posts/1456329704569793?__tn__=K-R
Така Little Big Films, към тогавашния момент, даже не осъзнават, че са първите в България, които действат по примера на световната филмова индустрия, адаптирала се към новата ситуация, ангажирайки целия си творчески ресурс, за да подкрепи таланта на режисьори, продуценти, актьори и екипи.
Оказва се, че организационно трябва да започнат минимум 14 дни по-рано с тестването на участниците, а всичко, което допълнително е необходимо да съобразят натоварва предварително одобрения бюджет.
За щастие на организатори и изпълнители, локацията на снимките е външна.
Така Little Big Films, към тогавашния момент, даже не осъзнават, че са първите, които действат по примера на световната филмова индустрия, адаптирала се към новата ситуация. И е ангажирала целия си творчески ресурс, за да подкрепи таланта на режисьори, продуценти, актьори и екипи.
The New York Times разказва за Балтасар Кормакур, най-известният в Съединените щати исландски режисьор, добил популярност с „Еверест“ и „Контрабанда“.
Той въвел цветно кодирана система с ленти за участниците, за да върне своя научнофантастичен сериал „Катла“, продуциран от Netflix обратно в работен режим в Рейкявик, след като коронавирусът го изолира там с целия му екип в средата на март.
Самият Кормакур, в партньорство с исландското правителство, проучва начини за привличане на чуждестранни екипи и за укрепване на филмовата и телевизионна продукция в страната.
В същото време продуцентът Лукас Фостър взима трудното и скъпо решение да изолира целия си актьорски състав и екипа си в малък град в Австралия, за да направи нов филм на ужасите, базиран на разказа на Стивън Кинг „Деца на царевицата“.
Фостър казва, че допълнителните предпазни мерки добавят най-малко 20 процента към първоначалния бюджет от 10 милиона долара на неговия инди-филм.
Най-отговорното решение, което взима е да приюти целия си актьорски състав и екип, включително настойниците на повече от 25 деца актьори. Той дори поставя под карантина кучето на един от актьорите.
„Беше неудобно решение, но такова, което направи всичко това възможно“, споделя Фостър пред The New York Times.
В същото време https://indiefilmhustle.com/ публикуват насоки за работа в условията на Covid-19 ерата.
В заключение, задавам на Милен Петров втория по важност и значимост въпрос: Какви са прогнозите ви за възстановяването на вашия бранш?
„Умерено оптимистични. Много от големите проекти за филми и външни продукции бяха отложени или направо пренасочени за другата година, а екипите, ангажирани с тях са се подготвяли месеци наред преди карантината. Т.е. създаде се вакуум, а това със сигурност няма да се отрази добре на бранша. От друга страна, това е и възможност.
Много от фирмите, които са прекъснали маркетинговите си активности могат да се възползват от услуги при по-добри условия. А натоварването на бюджета с осигуряването на защитни средства да бъде умно оптимизирано.
Ние работим основно на терен и в пряк ежедневен контакт с много хора. Това няма как да бъде променено напълно, но се появиха технологични решения, позволяващи на определени хора от екипа да не рискуват и да си останат вкъщи.
Лайв стрийминг или отдалечена връзка от и на снимачната площадка. Разбира се тепърва ще научаваме какво се е променило и при какви условия ще имаме възможност да работим в бъдеще. Не само относно хигиенни и медицински въпроси.” – отговаря той и ме оставя в размисъл за събитийната индустрия и начина, по който ще се наложи да се адаптира към Covid-19 ерата.
Защото реализацията на един филмов проект върви ръка за ръка с пищната му, лъскава и атрактивна премиера, нали?
