В „Лайънс парк” близо до Йоханесбург реализираш и детската си мечта да гушкаш лъвче-бебе
Гепард да ти целува ръка. Изпитала съм го и ще го споделя!
Огромен, но дружелюбен гепард се е изтегнал като султан в харем и благосклонно приема почесването зад ухото и потупването по гърба. Мъркането му е досущ като на котка, но оглушително.
Сякаш някой го е включил в усилвател за рок-концерт.
Гледачът ме окуражава да поставя дланта си пред муцуната му. Нереалното усещане за покой и стелеща се нежност ме кара да забравя за опасността. Гепардът ме близва.
Първоначално – опознавателно. Езикът му е като гъвкава раш пила. Постепенно „целувките му” стават все по-интензивни. Грапавият език се катери по ръката ми чак до рамото. Подлият гъдел на страха е изчезнал отдавна. Останала е чистата радост от общуването с гордото животно почти на подсъзнателно ниво.
Моето ново гадже е на четири години и се казва Самха. 65 килограма чиста доброта. И слава Богу! Като се има предвид, че е най-бързото животно на планетата, с по-добро ускоряване отколкото доста спортни автомобили, е ясно, че не бих могла да му избягам.
Гепардът развива скорост до 120 км/ч на къси разстояния (4-500 метра). Достига от 0 до 110 км/ч за 3 секунди, но пък се опитомява най-лесно от всички големи котки.
Още любопитни случки на https://travelwithmagi.wordpress.com
Къде е това приказно място, където човек може да реализира детската си мечта да гушка бебе-лъв и да гали гепард? В Южна Африка, „Лайънс парк” близо до Йоханесбург.
Придвижването там става с почти безшумни коли с решетки като на затворнически автомобил – достатъчно тесни, за да не те докопа разлютена голяма котка и достатъчно големи да провреш фотоапарата си.
Любопитна лъвица се приближава лениво и започва да клати закачливо(според мен, останалите далеч не мислеха така) туристическия ни бус. След като се наслади на сподавените ни писъци и нервния смях се оттегли с чувство на достойно изпълнен дълг.
Гидът е занимателен тип, който покрай забавните шеги ти пълни главата с информация и следи с четири очи някой любопитен турист да не скъси прекалено разстоянието между лъвския прайд и себе си.
Следват безброй спирки, при които за няколко часа виждаш антилопи, диви кучета, хиени, жирафи, бели и „обикновени” лъвове, каракали…
Но целият този животински разкош избледнява, когато идва твоят ред да влезеш при малките лъвчета.
Те са три на брой, излегнали се лениво и благоразположено.
За разлика от домашните котки, не харесват да бъдат галени между ушите и под гушките, а предпочитат ласки по гърба и корема.
При гепарда пускат посетители само над 18 години, при бебетата-лъвчета влиза всеки над 7. Гледачката им е младо момиче, което съзнава,че има най-хубавата работа в света. Разказва, че дори когато пораснат и ги пуснат да ходят свободно из парка, те продължават да си я спомнят и се затичват като паленца, щом я зърнат.
Някои от питомците й, обаче са станали толкова едри, че има опасност да я задушат с прегръдките си.
Трите бебока са между три и пет месечни и с радост приемат да бъдат галени. За да бъде документирано събитието за поколенията и почуда на приятелите, в заграденото пространство присъства и фотограф, който ревностно сменя камерата с фотоапарат или телефон, търсейки най-подходящия ъгъл.
И макар опашката да не секва, никой не те пришпорва да си тръгнеш, което е част от омаята на парка.
Още приключения на https://magdalenagigova.blogspot.com/
