Какво ли не правят звездите, за да се скрият от папараците, ама чак в СПА на четири етажа надолу в земята… Впрочем в последните години курортът Ароса в Швейцария се е превърнал в любимо място за бягство на знаменитостите. Той е на броени минути от прочутия Сен Мориц с хеликоптер и на около половин час с кола.
А ловците на „позорящи” кадри още не са се усетили.
„Когато искам да се издокарам и да ме оглеждат, отсядам във вилата си в Сен Мориц, но ако желая да покарам ски, без да се боя, че ще ме снимат без грим – отивам в Ароса”, казва под сурдинка Клаудия Шифър. А единственият хотел, който отговаря на многозвездните й изисквания е „Чуген”. Кръстен на планината, която се оглежда в прозорците му.
И за да бъде всичко перфектно, собствениците наели световноизвестния архитект Марио Бота да създаде първия си СПА-център.
Проектантът, прочул се със сградата на Музея за модерно изкуство в Сан Франциско и с участието в реконструирането на миланската „Ла Скала”, предложил стъписващо екстравагантно решение.
СПА-центърът „Чуген Бергоаз” е разположен изцяло под земята, но на 1800 метра високо в планината. Той е свързан с хотела чрез стъклен мост, който сякаш ефирно се носи над земята.
Гвоздеят обаче е осветлението. „Естествените абажури”, които пускат светлина към всички басейни, сауни, зали за масаж и пълно отпускане се осветяват чрез осем подобни на корабни платна прозорци.
Въображението на Марио Бота ги е видяло като стилизирани елхички или гигантски листа.
И ги е бучнал на поляната край хотела. А с помощта на високотехнологични, отразяващи слънцето плоскости с хитроумно разположение светлината влиза пречупена в помещенията.
„Елхичките” се контролират отвътре със сложна електроника, така че максимално да препращат слънчевите лъчи и до четирите етажа. Соларните им батерии денем акумулират електричество, а през нощта феерично обагрят поляната във всички цветове на дъгата.
Със своите над 5000 кв. м. разгъната върху четири подземни етажа площ „Чуген Бергоаз СПА (Tschuggen Bergoase SPA)” е обявен за един от най-напредничавите проекти в света.
Той веднага влиза в „Топ 107” на обителите за терапии и релакс и не слиза от страниците на списанията за дизайн.
Интериорът е повече от минималистичен. В СПА-центъра архитектът Марио Бота залага на широките отворени пространства и светлината, съчетани с гранит от планината, дала името си на хотела. Останалите материали са светъл клен и стъкло.
Терасовидната постройка дава възможност от четвъртия етаж да се виждат басейните и каскадите.
Водата също е „градивен елемент”. Тя е навсякъде. Удивителната гледка към планината е сякаш част от обстановката, когато човек застане на терасата около външния басейн.
От него към вътрешните може да се премине и с плуване, а всеки от тях на определен интервал от време се превръща във „врящо” джакузи. Нито един от 35-те милиона франка, похарчени за СПА-центъра не е отишъл на вятъра!
Любителите на снежните спортове имат още една екстра – еднорелсовата железница. Тя е само за гостите на хотела и ги отвежда от стаята за ски-екипировката в приземния етаж – направо на пистата за минута и половина.
Че архитектът Марио Бота е истинска звезда в областта си осъзнах чак когато видях рошавата му прическа, разлепена по всички автобусни спирки в Швейцария.
Проектант да рекламира ипотечни кредити на голяма банка? Явно е наистина известен.
Произведението му в СПА-центъра на „Чуген хотел” обаче е в ярък контраст с делата на колегата му, интериорния дизайнер Карло Рампаци. Колкото СПА-центърът е създаден сякаш от светлина, камък и дърво, толкова по-пъстро и „внезапно” е обзавеждането на хотелските стаи и ресторантите.
„Внезапно” е най-точната дума, защото акцентите са подбрани като контрапункт на цялостната обстановка.
Например коридорите, покрити с копринени тапети в десени, подобни на дюшеклък, разчупват шареното еднообразие с тронове от древни парчета дърво в ъглите.
Швейцарецът Карло Рампаци е имал пълна свобода при декорирането на 130-те стаи и апартаменти на Tschuggen Hotel в постигането на екстравагантност и хармонична идилия.
Защото, макар и създаден през 1883 г., хотелът е практически нов.
От сградата, замислена като санаториум за туберкулозни от първия собственик, германеца Ото Хервиг, не е останало нищо. Нито от трансформираната й наследничка от 1929 г., когато започва да приема ентусиасти на зимните спортове и взема името на планината зад гърба си.
След унищожителен пожар през 1966 г. хотелът придобива скучновата външна архитектура, но през 2004 г. собствениците се решават на тотална реконструкция, наемат Бота и Рампаци и на 1 декември 2006-а откриват петзвездната обител.
Съперничеството между архитектите, прераснало в словесни престрелки, им създава далеч по-малко грижи, отколкото проблемите с еднорелсовата железница.
Тя е само за гостите на хотела и ги отвежда от стаята за ски-екипировката направо на пистата. Чак през 2009 г. супермодерното влакче заработва безупречно.
Любителят на пачуърка и цветните акценти Карло Рампаци е твърдо убеден, че еклектиката ще му помогне да разнообрази монотонния куб на сградата.
И той превръща съшитите пъстри парчета плат в запазена марка на хотела.
Възглавниците, покривките за легла и декоративните тапицерии на стените са перфектно съчетани с мебелите от светло дърво и модернистичните лампи. Фин венециански брокат покрива… таваните и някои от стените.
Внимателно са подбрани мебелите-акценти като облечен в яркочервена естествена кожа „фатерщул” или маса за шах с разграфен плот и торбичка от шотландско каре за фигурите, аранжирана привидно небрежно. Баните са луксозни, просторни – не по-малко от 40 кв. м.
Тъкмо фантазията при обзавеждането е родила необичаен пакет в Tschuggen Hotel, който не предлагат никъде другаде. Той се нарича
Roomhopper (буквално скачащ от стая в стая – англ.) и е специално за почитателите на дизайнерското изкуство. В рамките на четиридневната си почивка гостите живеят в различни стаи.
Пътешествието започва от луксозна „двойка”, в която Карло Рампаци е изявил любовта си към цветовете. Следващата нощувка е в гарсониера, където ярките нюанси са подбрани така, че да не разсейват обитателя от гледката, която се открива на изток и на запад през стъклените стени.
А на 1800 метра над морското равнище тя е наистина вълшебна!
Някои от апартаментите между 70 и 96 кв. м. „разпалват апетита” за още багри, стилни мебели и причудливи елементи и аксесоари. Един от двата кралски апартамента е оставен за десерт.
Драматично проектирана стълба отвежда към спалнята. Само тя е 100 квадрата, а точно в центъра й се намира светлосинята луксозна баня с полупрозрачни стени.
Ароса е един от малкото градове в Швейцария „ол инклузив”.
Достатъчно е да отседнете в кой да е хотел, дори в най-скромната туристическа спалня, и ще получите „вълшебна” карта. Картончето с чип дава неограничен достъп до въздушната въжена линия, подобните на гондоли кабинки на лифта, наречен „Хьорнли експрес”. Също така до местния влак до покрайнините на градчето с не повече от 5000 жители (които през зимата и лятото набъбват до 25 000) и градските автобуси…
Картата „Ароса ол инклузив” дава възможност да карате, без да плащате, водно колело в езерото или да се повозите на лодка.
И с това чудесата не спират въобще – с електронната карта без проблем използвате залата за зимни спортове, катерите се сред паркурите на въжения парк, ползвате място за паркиране (извън града, където остават всички неелектрически автомобили), влизате в местния „исторически” музей и…
Е, как да не се втурне човек към ол инклузивния рай?!
Още любопитни четива на http://magdalenagigova.blogspot.com
Явно ол инклузив работи на всякакви нива и привлича туристи. Ароса е пример как се случват нещата когато има истинска конкуренция.