Мечтая за пенсиониране в хамак между две палми
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
Кристина Димитрова Димитрова , родена 31 юли 1960, София, е известна българска поп певица. Завършва Естрадния отдел в Музикалната академия в класа на Стефан Анастасов (1981). Солистка на оркестрите „Феротон“ (художествен ръководител Тончо Русев), „Спектър“, „Метроном“ (диригент Панайот Славчев), „София“ (диригент Димитър Симеонов) и „Динамит брас бенд“.
Синът Димитър 
С любимия Васил
Hай-голям принос за утвърждаването ѝ имат композиторката Мария Ганева (която написва много от най-популярните и песни) и Иван Тенев (неин продуцет, съпруг и автор на почти всички текстове).
Особена популярност придобива дуетът ѝ с Орлин Горанов (от 1983), който използва формулата на успеха на Ал Бано и Ромина Пауър („Детски спомен“, „С днешна дата“…). Представяла е песни на Младежкия конкурс за забавна песен, конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ и „Златният Орфей“.
Участва на международния фестивал в Сопот, Полша през 1986 (почетен диплом на кметството в Сопот и награда на музикалните журналисти) и е удостоена с награда на I фестивал „Мир, песни, туризъм“ в Тбилиси, СССР през същата година. Носителка е още на I награда от международния фестивал „Гастон“ – 1986 в Манагуа, Никарагуа, има две първи + награда на публиката на конкурса „Бургас и морето“, II награда на Международния фестивал „Златен Орфей“, както и ІII награда за дует с Георги Станчев, а дуетът ѝ с Васил Петров „Като марка и писмо“ има ІІ награда на конкурса „Бургас и морето“ за текста на Иван Тенев.
Концертните ѝ изяви включват Русия, Германия, Полша, Румъния, Гърция, Великобритания (по време на Европейското първенство по футбол – 1996) и Франция (в дните на Световното първенство по футбол – 1998), както и турнета в Куба, Никарагуа, Италия, Кипър, Сирия, Алжир, Австрия, Босна и Херцеговина, САЩ (1999, 2000, 2000), а през 2004 – Националното турне с Васил Найденов и Орлин Горанов.
През 2003 печели І награда на Еврофест в Скопие за песента „Сакам“ (муз. Валентин Пензов, т. Иван Тенев, ар. Мага) – в дует с Тодор Георгиев. Един от последните ѝ видеоклипове, който тя засне, е на песента „Коледа“ – (муз. Явор Кирин, т. Иван Тенев, ар. Емил Бояджиев), в който участват нейни приятели и колеги – Ан Джи, Янис, Явор Кирин, Владо от група Safo, Искрен Пецов, Цветомир Атанасов.
През 2006 Кристина Димитрова участва в Пролетния радиоконкурс в дует с Орлин Горанов с песента „Милион и едно“ и подготвя нови самостоятелни песни. През годините на нейното творчество с нея работят композитори като Зорница Попова, Найден Андреев, Мария Ганева, Морис Аладжем, Атанас Косев, Вили Казасян и др.
Била е омъжена за Иван Тенев и имат един син. След това е съпруга на футболиста Георги Димитров – Джеки, от когото има син Мартин. Има издадени албуми с Орлин Горанов.Участва във VIP Brother 7 през септември 2015 г.
Кристина, да започнем от това, че тази година имате юбилей, а изглеждате като преди тридесет години! В какво е тайната на вечната ви младост и красота?
Приемам го като комплимент.Да бъда честна, не полагам кой знае какви специални грижи. Не спортувам активно. Чакам с нетърпение да дойде лятото! Това е единствения сезон, през който съм на море дълго време и много плувам. Почти не се излагам на слънце и цял ден мога да прекарам във водата. Обожавам да плувам и то продължително. Тогава наистина добивам една превъзходна форма.
Обичам да се глезя, да ходя по масажи и релаксиращи процедури. Смятам, че всяка една жена трябва да отделя време за себе си, за да се чувства красива и привлекателна. Като типичен представител на зодия „Лъв” много се изкушавам от такива глезотии и екстри. Не се лишавам от релаксиращи процедури. Но до някъде, това как изглеждам е и ген.
Приятелите благородно ми завиждат, защото обичам да си похапвам, дори ям повече от мъжете. Ценител съм на добрата кухня , на истинското гурме. Обичам да се храня по заведенията, да бъда обгрижвана и ухажвана. Работата ми е свързана с много пътувания, което не ми дава възможност да се затворя в кухнята.
Освен работата , аз сама по себе си съм един голям и неуморим пътешественик. Много обича да опитвам всички национални ястия в страните, които посещавам.
Никога не съм пазила диети, напоследък вече взех да се съобразявам с количеството и съдържанието в чинията, но отново съм склонна към прегрешения и видя ли хубава храна му отпускам края. Животът е един и той трябва да се изживее пълноценно и красиво!
Намираме се все още в затворена обстановка, как ще отбележите тазгодишния си юбилей при тези обстоятелства?
През последните години с моя дългогодишен приятел и със синовете ми пътуваме зад граница на моя рожден ден. Миналата година бяхме в Лисабон. Предпочитам рождените си дни да съм с най-близките ми хора и най-далече! Да ви споделя, привличаме нумерологията.
Имам добра позната, една изключително ерудирана дама – Жорка Недева, която се занимава с нумерологични изчисления. Нумерологията е точна наука. А направените от нея изчисления са били много точни и верни. Моята нумероложка винаги ми изчислява къде е добре да бъда на моя рожден ден. И до сега не е сгрешила! Тази година все още не съм се допитвала до нея, тъй като съм решила да уважа българските курорти предвид създалата се епедимична обстановка.
Решила съм до края на август да изчакам и да не пътувам в чужбина. Така че, и тази година ще отпътувам на юбилея си, но в рамките на родината. Което е много добре, защото на тази кръгла годишнина искам да събера приятели и колеги. Лично аз ще си направя един истински подарък.
Записах нова песен , по музика и аранжимент на Артур Недосян, по текст на Иван Тенев „ Момичето което…” Получи се едно много изискано парче в доста по-различен стил от този който пея. Песента звучи романтично, секси , с елементи на латино и джаз. Миксът също е дело на Артур Недосян. Скоро предстои да заснема и видео клип на песента. А премиерата ще е на моя рожден ден.
Правите ли дългосрочни планове в живота?
До някъде да. Аз съм от хората, които си правят планове. Правих и дългосрочни планове, предвид многобройните ми сценични изяви, ангажименти и покани. Винаги съм била с много участия и пътувани зад граница. Плановете ми бяха предначертани до края на септември. Създалата се обстановка ме промени и ме научи да не правя повече планове. Всичките ми планове отпаднаха и това породи голям срив. Трудно свиквах със случващото се, научих се да живея в настоящето и да мечтая за бъдещето.
Липсваше ли ви сцената през този период? Сега имате ли вече работни планове? Предвид наложените ограничителни мерки ще се върнете ли скоро към сценичните си ангажименти?
Сцената много ми липсваше. Аз съм изключително дейна и социална, всеки ден се срещам с различни хора, много общувам, независимо дали по работа или с лични приятели. Периодът на карантината бе за мен истински кошмар. Не се връщам никога в спомените си назад. Миналото време за мен е минало и точка. Живея в настоящето, реализирам сегашния момент.
Надявам се създалата се ситуация покрай вируса да приключи бързо. Говори се, че септември се очаква втора вълна , дано това да остане само на хипотеза.
Но ледът вече се разчупи и току що се завърнах от ежегодната Модна Фиеста в Албена, която се провежда от 20 години. Това бе първият ми ангажимент след дългата изолация. Събрахме се много колеги и приятели, направихме невероятен купон, подсилен от радостта, че отново сме заедно.
Представих новата си песен „ Приятелю”. Освен това бях модел на подиума и лице на фиестата. Представих тоалети на български модни дизайнери. През последните години активно подкрепям българската мода, тъй като имаме изключително добри български дизайнери, които трябва да бъдат забелязани. Талантът и професионализмът им е на световно ниво. През последните пет-шест години не съм си купувала дрехи от чужбина. Всичките ми прекрасни рокли с които пея на сцената, уникално красиви, са дело на родните ни дизайнери.
Така че Модната Фиеста в Албена ми отвори вратата през която излязох от изолацията. След като се завърнах от Албена имах приятно предложение от Трио „Елеганс”, които ми предложиха да запиша песен с тях и да заснемем клип. Така че, има раздвижване около сценичните ми ангажименти.
Не бих искала да нарушавам прекрасния повод и да ви питам за други неща освен за празника Ви, но все пак как изкарахте самоизолацията? Изобщо, съвместима ли е карантината и изолацията за толкова деен човек на изкуството, като Вас?
Не, разбира се. Начинът по който превъзмогнах самоизолацията бе : добро настроение, оптимизъм и много разходки из природата. Живея в полите на Витоша и си намирах маршрути, които да влизат в забранените! Така че оцелях по време на изолацията благодарение на природата и творчеството!
Не съм от хората, които обичат да седят в кухнята и да готвят, въпреки, че спечелих „Черешката на тортата”. Когато имам вдъхновение мога да сътворя чудеса в кухнята с любов и желание. Но това е много рядко и не ми е приоритет, предвид динамичната ми работа. Пък и както ви казах, обичам да се храня навън, ястието да ми бъде поднесено с хубави прибори, да ми се сипят виното в кристални чаши. Да бъде красиво и изискано. Така обичам, това е животът ми!
Моят приятел командва в кухнята, и двамата сме привърженици на италианската кухня, а той се справя блестящо! Той предимно готви. За Гергьовден и Великден той пече агне вкъщи и се събирахме семейно. Аз активно му помагам, разбира се, но мастер-шефът е той. Да се похваля, по време на карантината направих уникален кекс!
Творихте ли по време на пандемията?
Да. Творението, което се роди по време на пандемията е песента „Приятели”. Интересното е, че приятелите ми се задържаха, дори се увеличиха, имаше и такива, с които не се бях чувала дълги години и живеят в чужбина, и те се появиха.Всички те се обаждаха редовно, питаха ме „как съм?”.
Нямах никакви разочарования от приятели и това ме подтикна към създаването на песента „Приятели”. Тази песен вече прозвуча в мюзикъла „Бразилски нощи” с голям симфоничен оркестър на Левон Манукян, по аранжимент на Светльо Лобошки, и текст на режисьора и сценариста на спектакъла Андрей Калудов и музика на Стефан Димитров, който написа 12 композиции за този мюзикъл, четири от които изпълнявах аз. „Приятели” е една от песните в мюзикъла. Реших за и дам нов живот с нов аранжимент и заснех клип. Получи се едни абсолютно различен продукт роден по време на пандемията!
Получи се една изключително мелодична и харесвана от аудиторията песен, която може да се запее от всеки. Благодаря на моя приятел и колега Искрен Пецов който ми помогна да екранизирам песента с реален житейски видео клип, в който участва 93 мои близки приятели.
Клипът е базиран на реални запечатани моменти от нашите съвместни изживени заедно сбирки и реалния ми живот.
Така че по време на пандемията имах достатъчно време да творя. Записах и екранизирах три песни.
Какво е Вашето мнение за епидемията, вируса и мерките , които ни затвориха по домовете?
Вирусът съществува наистина – вярвам! Моето вътрешно усещане ми подсказва, че коронавирусът не е дошъл случайно. Има конспирация, безспорно! Вирусът е изобретен, убедена съм! Дали нарочно или случайно е изпуснат този вирус, никой не знае. Не бих искала да вярвам, че съществува някой, който би искал да погуби този свят и хората в него.
За съжаление до момента е неконтролируем в световен мащаб. Нещо ново и непознато за съвременната медицина. Много са хората, които се възползваха от създалата се ситуация и извлякоха изгоди, като при всяка една война. А това е война. Във всяка война има печеливши от самата война. Световния ред се пренареди, факт. Интересите се разместиха също.
Все повече и повече се увеличава броя на моите познати, разболели се от Ковид-19, което потвърждава неговото съществуване. Всеки от нас трябва да бъде отговорен към себе си и околните, да спазваме всички мерки и да не пренебрегваме личната хигиена, дистанцията, дезинфекцията и дисциплината, т.н. „Трите „Д”, въпреки изключения винаги има и това е риска на професията ни и на двете. Личният контакт с хора е неизбежен, не мога да пея с маска, няма как да се случи.
Писахте на стената си във фейсбук, че неистово ви се пътува! „На мен неистово ми се пътува, цялото ми същество негодува и имам чувството че животът ми е спрял! Но надеждата умира последна! Искам си предишния живот!!!”, това са думите Ви. За къде бихте искали незабавно да хукнете?
През лятото пътувам из Европа, а през зимните , студени месеци предпочитам топлите страни. Обожавам всички континенти. Винаги намирам нещо красиво и уникално в Азия, в Африка, в Изтока. Дори една Индия, на която много хора гледат скептично, съм я посещавала не веднъж и я обожавам. Уникално се чувствам в Индия! Върнах се преродена и пречистена! Имах усещането за съвършенство след Индия.
А накъде бих хукнала сега, бих се втурнала в някое малко градче в Испания или Италия, където няма много хора, където има уют, калдъръми и приятен малък безлюден плаж, да съм обградена от любимите ми хора, да похапвам любимите ми морски дарове. За това копнея в момента – за една релаксираща уютна морска атмосфера. Обичам да ми бъде приятно, удобно, комфортно!
Кое е най-забележителното място, където сте била и завинаги е останало в съзнанието ви? Коя е дестинацията на вашите мечти?
Сърцето ми остана в Латинска Америка – Куба, Никарагуа,Гватемала, Коста Рика, Доменикана. В Куба съм била 4 пъти, в Никарагуа съм била два пъти на фестивала „ГАСТОН“ заедно с Иван Тенев и Орлин Горанов. Приеха ни по един възхитителен начин. Там бяха писали за мен във вестници – „Българската Мадона”. Това са пеещия и танцуващия народ, емоционални, естествени, разкрепостени!
Последния път в Куба ходих за да се натанцувам! Там всеки танцува, има определени места в които хората се събират на улицата, на площадите и просто танцуват. Никой не обръща внимание на това как изглеждаш, кой си. Можеш да отидеш по шорти и джапанки. Важното е да се отпуснеш и да танцуваш! Ето това е което ни липсва – естествените неща от живота, които ни правят свободни! Островът на Свободата стократно е доказал свята свобода на духа! Останах цял месец, танцувах всеки ден и се върнах в невероятна форма.
Планувах круиз по Карибите в началото на март т.г., щях да посетя 12 карибски острова. Това пътуване е отложено във времето по понятни причини. Планувано е за месец февруари следващата година. Това е дестинацията на моите мечти и се моля да се осъществи. Искам да посетя Узбекистан, Таджикистан, Казахстан – тези страни са ми интересни в момента.
Кристина, Вие сте много земен човек, не отказвате на хората автографи, не отказвате да се снимате с вашите почитатели. Какво е славата за Вас? Тежи, обременява или помага?
Знаете ли, има изпълнители, които бързо изгряват и бързо залязват, защото славата и самозабравянето им изиграва лоша шега. Човек трябва да знае мярката. От друга страна всеки трябва да си знае цената, хората да имат респект към определена личност, но в никакъв случай да не се самозабравя потъвайки в своята известност и да не гледа пренебрежително на хората. Никога не съм си позволявала такова поведение.
Ценя и уважавам почитателите си, както и те мен. Славата не ми тежи, не ме обременява, по скоро ми помага и то именно в общуването ми с хората и в опира до публиката.
Оптимист ли сте или песимист?
Тотален оптимист!
Вярвате ли в чудеса? Имате ли събитие в живота Ви, което бихте определили като чудо?
Абсолютно! Вярвам най-вече в щастливата звезда, във фортуната.Имала съм трудни моменти в които е трябвало да се преборя с неща, които не са по силите ми. И изведнъж става чудо – срещам човек, който се появява в живота ми точно в този момент, проблемът се решава.
Чудеса има, те се случват, няма случайни неща. Всичко е предначертано и чудесата са възможни, те се реализират посредством „пратеници”….
Кое е най-ценното нещо в живота Ви?
Децата ми – прекрасните ми синове! Те са вече големи сериозни мъже – Димитър / 36г/ и Мартин /29г/. Имам прекрасни синове, уникални мъжкари, спортни натури. Гордея се с тях!
Ваш „домашен” поет, текстописец, продуцент и по съвместителство бивш съпруг е Иван Тенев. В какви отношения сте сега с агент Тенев?
С Иван си останахме големи приятели. Щастлива съм, че през всичките тези години запазихме прекрасни приятелски отношения. Иван Тенев продължи да пише изключително красиви и трогателни текстове за моите песни. Всъщност, почти всичките ми песни, сега и преди, са по негови текстове. Освен това, ние имаме и син, който ни обединява.
Иван Тенев е от хората, които много уважават семейните ценности, домашните сбирки, семейните традиции и празненства. Той е класик в това отношение. Да си призная, Иван е този, който все още ни сплотява. Дойде ли празник, той е пръв с поздравленията си. Уважава изключително много майка ми, която тази година стана на 87 години.
Винаги, за всеки повод той има подаръци за всички. До ден днешен се събираме и празнуваме всички празници заедно! Иван Тенев продължава да ме ревнува, обаче, както в професионален , така и в личен план. Когато изпея песен по текст на друг автор, той ревниво се сърди. Цупи се, после му минава. С една дума – не е безразличен.
С вашия дългогодишен дуетен партньор Орлин Горанов направихте доста шлагери. Имате ли съвместни планове и сега?
С Орлин Горанов продължаваме да поддържаме и приятелски и професионални отношения. Често пътуваме двамата по турнета и участия, участваме в проекта „Звездите на България”. Много успешен бе проекта „Орлин и приятелки”.
С Орлин ми е най-успешния и най-дългогодишния дует. Започнах ме 1984 година с песента „Сън”, с която участвахме в пролетния радио конкурс и спечелихме наградата на публиката. И тогава ни хрумна, че щом публиката ни иска, значи трябва да продължим. Почти всяка година записваме по една нова песен с Орлин Горанов.
Какво е състоянието на българската популярна (естрадна) музика в момента? Пишат ли се хитове, които могат да се запеят наизуст от публиката, както беше преди?
Аз харесвам новата популярна музика, предпочитана от младите. Има изключително талантливи изпълнители. Но ми прави впечатление, че нашето поколение изпълнители е леко пренебрегвано. Публиката ще остане с впечатлението, че живеем със старите си лаври. А това не е така. Всъщност, ние имаме много нова продукция, нови песни, които, обаче, не се пускат. Нямаме масова реклама на новите песни и не могат да стигна до аудиторията.
Определени лейбъли са заели позициите в радиата, и се пускат определени изпълнители. Това е грешка, тъй като слушатели са не само младото поколение, слушатели са и хора над 40 години , които имат нужда от друга музика. Нека да я има тази музика, но дайте ниша и на нас. Хората за прижадняли за шлагерната музика, която могат да я запеят заедно с изпълнителите.
Съжалявате ли за нещо в живота си? Бихте ли искала да промените нещо, ако можехте да завъртите машината на времето назад?
Допускала съм много грешки през живота си. Има такива, които съм осъзнала, други, които не съм. Ако съжалявам за нещо, е че не отделях повече внимание на синовете си. Това бе голям минус, породен от професията ми. Децата ми са отгледани от бабите, и сега осъзнавам колко много моменти съм пропуснала с тях. Ако трябва да върна машината на времето, бих коригирала този момент. Е, сега пък ще гледам внуци!
Мечтаете ли? Останали неосъществена мечта, която ще си я пожелаете за рождения ден?
Аз по-принцип съм един голям мечтател. Чувствам се жизнена и пълна с енергия. Мога да покорявам още много върхове и да давам от себе си. Мечтая си дълги години да съм здрава, и това си го пожелавам за юбилея!
Голямата ми мечта е – едни ден, когато сляза от сцената да имам къща на остров, на брега на морето, сред палмите, да бъда целогодишно на топло, да имам един люлеещ се стол на верандата или хамак между две палми и от сутрин до вече да се наслаждавам на морския бриз!
