Златният Буда в пагодата Маха Муни в Мандалей напомня скъпоценна версия на човечето от гумите „Мишлен“
729 белоснежни пагоди пазят по една страница от заветите на Буда в бирманския град Мандалей. Наричат храма Кутодоу „Велика работа, достойна за царете“, както и „Най-голямата библиотека за една книга в света“ – текста Трипитаки. На санскрит Трипитаки означава Трите кошници.
Стройни редици от пагоди подслоняват по една каменна плоча, върху която са изсечени мъдростите на Буда. Легендата разказва, че той и следовниците му били неграмотни. Затова учениците им наизустявали каноните.
За първи път учението било записано върху палмови листа чак през I в. пр. н. е. на остров Цейлон. Носели ги в три кошници, откъдето идва и името. Различните „устни“ разклонения толкова изопачили основното съдържание на каноните, че през 1871 г. се наложило будистите от всички секти да се съберат в Мандалей на нещо като уеднаквителен конгрес.
2400 монаси сверявали различни преводи и натаманили канона Трипитаки. Полученият текст се смята за най-точен. Тъкмо той е изсечен върху 729-те мраморни плочи, всяка от които е поставена в отделен храм.
Изчислено е, че ако човек ги чете по 8 часа дневно, ще „разлисти“ книгата за 450 дни. През 1900 г. по заповед на англичаните „прехвърлили“ на хартия мъдростите от плочите. Получили се 38 тома по 400 страници всеки.
В тропическия пек в сянката на свещените текстове са намерили прохлада няколко гуреливи бирмански псета. Никой не ги пъди – ами ако в тях се е вселил духът на Буда?!
Боси дечурлига щапуркат наоколо, докато майките им ги гледат благосклонно. Жените наистина не се допускат до будистките светини, но бирманците много тачат слабия пол. А децата направо са издигнати в култ. В Мианмар по-често татковци дункуркаха, къпеха или обличаха отрочетата си, без да се притесняват от „женската“ грижа. В градовете семействата отглеждат 4-5 деца. В по-затънтените краища стигат до дузина. И им се радват на всичките.
Над храма-библиотека Кутодоу се извисява хълмът Мандалей. Будистите го наричат „Пъп на Вселената“.
Митологията се кълне, че Буда намерил на Мандалей хил любимия си ученик Ананда и го заклел градът да стане столица на световния будизъм, а в основите на храма положили три от костите на Учителя. Затова мястото е свято.
999 каменни стъпала водят до пагодата, построена през 17 в. Немотивираните религиозно туристи си ги спестяват с помощта на бърз асансьор. Гледката отгоре те кара да мислиш, че ако се вдигнеш още малко на пръсти ще докоснеш небето. В действителността мигом те връща най-модерната и обширна сграда в подножието – местния затвор.
Винаги съм смятала, че „теменуженият здрач“ е поетично видение (колкото е бял Дунава, например). Заклевам се – по-теменужено от небето над Мандалей хил няма. Сияещата пурпурна мантия на здрача те обгръща като наметало на будистки лама.
В превод от бирмански Мандалей означава Златен град. Той е бил столица на монарсите, управлявали преди Мианмар да бъде колонизиран от британците и прекръстен от тях на Бирма. В полудялата зеленина изпъква Златно-коралов палат. Уви! Той е съвременна (отблизо и зле изработена) реплика на легендарния дървен дворец, разглобен на съставни части и пренесен от град Баган, когато поредното величество решило да мести столицата си в Мандалей.
Легендата разказва как десетки хиляди работници демонтирали дървените нитове и гвоздеи, резбованите пана и стени и няколко години ги превозвали на слонове и волове.
Възстановеният палат е музей за оскъдните съкровища, оцелели след големия пожар, предизвикан от бомба през Втората световна война.
Тук се намира точно копие на Златния трон, наричан Лъвски, където кралят и кралицата се извисявали в тържествени случаи. На Слоновия трон приемали министрите, на Гъшия – чуждестранните посланици. А на престола от морски раковини си седели всеки ден.
Могат да се видят златното легло на краля, покритата носилка-паланкин на кралицата, няколко везани със сърма тоалета на придворни дами. Опнах се най-безсъвестно върху позлатеното ложе, гарнирано с безброй огледалца и цветни стъкълца, но не успях да се почувствам царствено. Особено след като уредникът на музея ми отправи строга забележка.
От оригиналния дворец е оцеляла само трошица, т.е. една тронна зала. Но и тя е достатъчна да се възхитим на филигранната дърворезба, която повече прилича на релефна дантела. Историците твърдят, че кралският палат е бил най-голямата дървена постройка в света: 38 свързани един с друг павилиона от позлатен ажурн. Бил е висок 70 м и е имал 8 тронни зали. Издигнати без нито един метален пирон.
Все още може да гребнете от пепелта, останала като тъжен спомен след японската запалителна бомба. Корабът на краля обаче е оцелял и златните дракони на носа му се полюшват във водите на река Иравади.
Златният Буда в пагодата Маха Муни напомня скъпоценна версия на човечето от гумите „Мишлен“. Целият храм е пренесен през 1784 г. от покореното Араканско царство, барабар с бронзовите лъвове и камбаните.
Легендата твърди, че самият Буда Сакямуни е присъствал при издигането на златната статуя и я е одухотворил с аурата си. (Скептиците-учени обаче датират фигурата 100-200 години след смъртта на Буда).
Само главата на драгоценното божество все още е незасегната от златната инвазия на поклонниците – покрита е със стъклен похлупак. До него достъп имат единствено мъжете. На жените не се разрешава да доближават светинята. Те се молят в преддверието. Дамите каканижат молитвите си в „гетото за нисши същества“, на 5-6 метра от статуята.
Мъжете обаче на воля „подкупват“ Буда да чуе желанията им като го облепват с 24-каратово златно фолио, което се е напластило върху фигурата до пълна загуба на прежната й форма. 4-метрвата статуя има 15-сантиметрова златна ризница, която продължава да набъбва.
Встрани от монумента са строени 8 фигури на Буда с надпис „Понеделник, вторник… сряда има две!.. четвъртък и т.н…“. по една за всеки ден от седмицата. Няма грешка. Срядата си има сутрешен и следобеден Буда, който реагира различно на молитвите. Ако искаш нещо хубаво да ти се случи идния вторник, да речем, броиш парично дарение за водата и започваш да обливаш вторнишката статуя, за да ти се изпълни желанието.
Будистите нямат християнското отношение към търговците в храма. Молитвите и алъш-веришът са си родни братя във всяка пагода. Още щом ритуално си събуеш обувките на прага, си атакуван от гроздове продавачи, които дават заден едва пред сърцето на храма, където са статуите на Буда. Но успяват да изтръгнат от теб обещание да купиш от тях нещо на излизане. И те преследват с учтивата упоритост на китайска капка.
