Кралство Бахрейн е малка държава в Персийския залив. Целият архипелаг съдържа 33 острова, като най – големият – Бахрейн е с дължина 55 км и ширина 18 км. Саудитска Арабия се намира на запад от Бахрейн, а Катар е на югоизток. Мнозивна наричат кралството рай. Кореспондентите на БНР в Израел Искра и Феня Декало на място провериха дали е така.
ФЕНЯ: Бахрейн си е рай. И още как. Страната е пустинна, а в същото време има стотици извори и такава вкусна вода не съм пила. На практика няма престъпност и човек може да се разхожда спокойно по всяко време на денонощието. През почивните дни по 25 километровия мост, свързващ основния остров – Бахрейн със Саудитска арабия пристигат стотици автомобили с желаещи поне за няколко часа да избягат от условностите на ислямските закони.
В Бахрейн алкохолът не е забранен (въпреки че го сервират в чаши за кафе или чай), жените не е задължително да ходят забулени. Дори в определени дни питиетата за дами в квартала на забавленията в столицата Манама са безплатни. Има и … казина.
Но още в нощта на пристигането, ние хукнахме да слушаме традиционна музика, която се изпълнява само в четвъртък в къщата на най-известният им композитор. Не отчетохме, че заради пандемията, залата е затворена и концертът е на площада. Всички слушаха от колите си и вместо да ръкопляскат бибикаха. Само ние, нали нямаме шофьорски книжки, изслушахме на крак необикновеното представление, което завърши с танци.
ИСКРА: Необикновен беше полетът ни към Бахрейн. Пътувахме с родата на последния равин на острова, прогонен след погроми – реакция на мюсюлмани срещу възстановяването на еврейската държава преди 73 години.
Повечето бяха възрастни хора, мечтаещи да срещнат своите съученици, приятели и съседите, които са ги спасили от погромаджиите. Те имаха прекрасни спомени от детството си на острова, разказваха как в Израел се пристигнали само с дрехите на гърба си, но са работили тежко и упорито и успели да изучат децата си. Сред младите има пилоти, лекари, инженери и дори един от най-големите професори-аеронавти в еврейската държава.
Те са хора горди. Отказали са се дори от обезщетенията за убитите войници измежду внуците им, за осакатените при трудови злополуки и т.н.т. Повтаряха, че никой нищо не им е длъжен, а най-малко държавата. Нямат претенции и към Бахрейн за домовете си и разграбеното имущество и пари. Съжаляваха само, че не са успели да спасят обзавеждането на малката синагога, която сега е върната на няколкото десетки евреи, успели да останат в страната (голямата не е възстановена).
Бяха купили нова утвар и я носеха. Свитъкът на Тората в молитвения дом е подарък от Джералд Кушнер (зетят на Доналд Тръмп), който споделил, че бахрейнец, с когото разговарял му казал, че по-скоро би повярвал, че страната е изстреляла космонавт, отколкото че е сключила договор с Израел.
ФЕНЯ: В Бахрейн има останки от 5 хилядолетна история. Най-големият някогашен храм на културата Дилмун и некропол около него се намират в южната част на Бахрейн, но най-ценното – грънци, тотеми и бижута могат да се видят в националния музей. Сам по себе си музеят е интересен с архитектурата си. Прилича на обърната лодка, от националния стил дау.
Храмът в селището Барбар е посветен на двама богове, мъжът е на мъдростта и водите – изобразяват го с течащи потоци от раменете му и съпругата му – богинята на плодородието, гушнала плодове. Под храма има извор, който пълни резервоар и гарантира добра реколта на земите наоколо. Намира се в центъра на богаташки район, в който всяка къща е като малък дворец с огромна градина.
Смята се, че колкото повече дървета притежаваш, толкова си по-богат.
ИСКРА: Корабите, плаващи в Персийския залив, са се отбивали на островите на Бахрейн да зареждат вода и да се снабдяват с хранителни продукти. На-разпространени тук са фурмите. Едва ли има къща без изстисквачка на фурми. От тях се, прави нещо като мед. На него и на собствените си извори са дължали отстояването на дълги обсади крепости, с които островът е осеян. Ние посетихме три.
През деня е интересно да се видят руините им на фона на небостъргачите, с които островите приличат на Дубай и Абу Даби. Но най-интересно е вечер когато хлорограми „възстановяват“ липсващите стени и сенки на войни: араби, след това португалци и накрая британци. А крепостта на остров Рифа не е нужно да се възстановява. Била е непревземаема. Запазила е цялото си оборудване и дори обзавеждането в помещенията на стражата.
ФЕНЯ: Причудливите небостъргачи в столицата Манама са най-често сгради на банки или борси. Два са източниците на богатства на страната: перлите и нефта. До скоро със закон е било забранено чужденци да ловят бисери. Сега се излиза с лодка и на гмуркачите е позволено да извадят максимум 16 стриди. Бисери в тях рядко откриват, но угощението си струва.
Гледката е неописуема. Наоколо се стрелкат пъстри рибки. Водачът дава на всеки от гмуркащите се ритон и ги води до извор под водата, насред морето, от където пълнят прясна вода.
Гледката на остров Рифа не е толкова идилична. Край пътя се вият три тръби прокарващи петрол към рафинериите. В маранята се очертават нефтените кули. Пясъкът е сив в унисон с работническите общежития, контрастиращи на приличащите на дворци имения на собствениците на сонди.
ИСКРА: Но най-голямото богатство на тези острови са хората. В голямата джамия – Ал Фатих жена в дълга черна абая предложи да ни стане безплатен гид. Освен за 4 тонния полилей от камъни сваровски, за стъкления купол с витражи и ажурните арабески на прозорците, които хвърлят подобни на дантели, сенки върху копринените килими, тя ни разказа и за обичаите на страната.
Например, богаташките къщи имат хладилник пред входа за прислугата. Там се поставя опакована храна, останала от обеда или вечерята. Предназначена е за бедните или всеки, който има нужда.
Екскурзоводката отказваше единствено да отговаря на лични въпроси. Но видът й доста подсказваше за нея. Абаята й бе обсипана с пришити едри перли. Струваше цяло състояние (в страната е забранен вноса на фалшиви бисери или имитации)…
Туризмът е сравнително нов отрасъл. Построили са многобройни хотели за посетителите на състезанията на пистата за Формула 1, която съперничи на тези в Абу Даби. Подготвили са екскурзоводи на различни езици. Но нямат центрове за туристическа информация, например.
Съвсем доброволно с тази задача се зае диспечерката на централната автогара. Тя ни сочеше с кой автобус можем да стигнем до един или друг туристически обект. Пишеше ни на коя спирка да слезем и даваше инструкции на шофьорите да ни спрат и без спирка близо до забележителностите.
Не срещнахме недобронамерени хора. За тях туристите са наистина гости и се ползват от прословутото арабско гостоприемство. Върхът на учудването ни бе когато се загубихме сред пустинята и възрастен шейх, който пътуваше през нея доброволно се отклони от маршрута си и ни закара с джипа си до поредната крепост, на която искахме да се полюбуваме…
