През 1928 в България едно момиче с непокорна коса и малък белег над лявата вежда съвсем само напуска малкото градче Карлово, в което е родено, но не за да иде до близката Соколица. Анка Василева Ламбрева се превръща в първата българка околосветски пътешественик, първата, летяла с аероплан над Ламанша, и първата, която показва на всички останали момичета по света, че душата е най-красива единствено в полет.
От Карлово до Нова Зеландия през Истанбул.
В Пиперковия карловски род Бог е изсипал пръстената си паница с благословии по необичаен начин. В тая къща винаги се ражда многобройна челяд, но немотията никога не напуска прага ѝ. През 1895, като едно от петте деца, тук проплаква и малката Анка. Въпреки незавидната бедност и трудните условия в погледа на Анка от малка блести някаква различност. Малкото момиче с непокорна коса и леки трапчинки в края на устните има изявен интерес към учението и твърде често задава въпроси, които удивяват със своята точност и зрялост.
Първа забелязва това нейната баба, която с тих шепот не спира да ѝ повтаря една единствена фраза: „С вирната глава все напред да вървиш. Назад да не се обръщаш и никога да не се връщаш“.
Този шепот се превръща в мантра за бъдещата покорителка на южните морета и случайно или не – нейната баба става орисница на необичайния ѝ път. Едва завършила трети прогимназиален клас, Анка продължава образованието си в Пловдив, след което работи като наемна учителка в Карловско. Следва София, където учи медицина, а по-късно заминава за Цариград, за да продължи образованието си на медицинска сестра в Американския колеж. Именно там през 1922 съдбата решава да хвърли високо своята монета.
Анка Ламбрева на едно от нощните си дежурства в болницата край Босфора, в която работи, спасява живота на болния от двустранна бронхопневмония англичанин – господин Тейкън.
Благодетелят не забравя протегнатата му ръка и след пет години открива своята спасителка, като ѝ праща еднопосочен билет за град Дънидин, Нова Зеландия, с молба да се грижи за болната му дъщеря. Така през март 1928 нашето момиче с гордо вдигната глава, както я е учила нейната баба, заминава за другия край на света, а съдбата доволно се усмихва, защото предстои един наистина грандиозен живот.
Вождът, Дан Колов и нейният персийски принц.
За да стигне до Нова Зеландия, Анка пътува 3 месеца, като преминава през Египет, Индия, Цейлон и Австралия. Пристигнала вече в Дънидин, тя не остава просто в ролята си на медицинска сестра. След кратко пътуване до Таити Ламбрева прекарва няколко месеца сред маорите от племето тюканрънги.
Този свят ѝ се струва толкова невероятен, че тя детайлно описва странните им ритуали, гейзерите, бликащи около къщите им, и факта, че племето са човекоядци. По време на престоя ѝ се сближава с 85-годишния тогава Мита Таупопоки – вожда на тюканрънгите, и с едни от най-изумителните красавици по тези земи тогава – Тиароа и Сузана.
Освен пътешествията Анка запознава обществеността в Оукланд, Уелингтън, Дънидин и други големи градове на острова с историята на България. Тя организира кръжоци по шиене на български шевици, а статии под наслов Непознатата България с нейния подпис се появяват във всички големи новозеландски вестници.
През 1929 Ламбрева решава да се върне в България, но не както биха го направили всички останали. Тя е тръгнала от едната страна на земното кълбо, но решава да се върне от другата.
При завръщането си преминава през островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа, с кораб се отправя за Лос Анджелис, Ванкувър, Торонто и Ниагарския водопад. Прекосява Канада от запад на изток, достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия.
Прелита със самолет Ламанша като пътник, ставайки първата жена в света, някога правила това.
Следват Париж, от който с влак заминава за Германия, а оттам параход по Дунав я отвежда през зимата на 1930 до Видин. Ако си мислите, че историята свършва дотук, съдбата отново ще ви се усмихне и ще ви помоли да си помислите пак.
Анка Ламбрева, която говори свободно 7 езика, кара мотоциклет с лекотата, която язди кон и основава болници навсякъде по света, където пътува – предприема второ околосветско пътешествие. За три години тя обикаля 42 страни.
Не пропуска да се появи на поредната битка в Париж на самия Дан Колов. Там в типичния ѝ неподражаем стил излиза на ринга облечена в българска носия, поднасяйки му букет ароматни рози с пожелание за успех и още легендарни победи.
Втората световна война я заварва в Иран, където категорично отказва на самия външен министър да се откаже от българското си поданство, за което решение е заточена в концлагера Мио-Мие в Ливан. Ужасният живот в лагера я подтиква да убеди главния комендант да се основе болница, в която тя и доброволци започват да се грижат за ранените.
Именно в нея Анка се запознава с бъдещия си съпруг – младия персиец Райян Ахмад Дин, когото не само излекува от тежките рани, но и на когото категорично подарява сърцето си.
Двамата с Райян са освободени от лагера през 1943, а при завръщането им в Иран нейният персийски принц ѝ подарява 3 села в знак на безрезервна почит. Двамата осиновяват син, когото наричат Килмарс, и не спират да пътуват. От 1957 до 1964 посещават Ливан, Сирия, Италия, Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Фиджи и Самоа.
Анка Василева Ламбрева се завръща в България през 1970 след смъртта на своя съпруг, а склопва очи завинаги в родното Карлово на 18 февруари 1976, почти навършила 81 години.
Тя кръщава една от книгите си „Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета“, като думите ѝ остават завинаги в сърцата на всички, които са я срещали:
„Видях света и се връщам в България с още повече любов. България – когато срещам тая дума в някоя книга или вестник, струва ми се, че не съществува по-красива страна на Земята. Светът е красив, но чужд“. Ние пък сме сигурни, че светът с уважение сваля старата си шапка и прави нисък реверанс към един грандиозен живот. Този на царицата от Карлово. Царицата на Южните морета.
Източник: вестник „100вести“
