В австрийската столица разпознават истинските виенчани по два независими един от друг признака. Който знае какъв номер обувки носи рицарят върху кулата на кметството и къде е вилата на Ернст Фукс, е местен.
И ако в интернет човек може да прочете легендата, че за да стане 100 метра високо седалището на кмета, въпреки забраната, най-горе архитектът Фридрих Шмид е поставил фигура на Пазителя на града с обувки 62-и номер, то домът на създателя на виенския магически реализъм е „секретно“ място за посещение.
Починалият през 2015 година Ернст Фукс с пъстрата си ексцентричност и колоритна съдба е бил любимец на цяла Австрия. Единствено дете на ортодоксален евреин, който заради любовта захвърля религията си и отдадена майка, художникът показва многопосочен талант още от малък.
По време на нацисткия аншлус баща му успява да избяга в Шанхай, но малкият Ернст е изпратен в концлагер, заради „смесения“ си произход. Пак заради него не го приемат в никакво училище. Майка му Леополдина, лишена от родителски права, е принудена да се разведе фиктивно.
През 1945-а, когато е едва на 15 години, Фукс е приет за студент във Виенската художествена академия като вундеркинд. Следват години на пътешествия и класическо битие на беден художник между Париж, Виена и Ню Йорк. Другарува със Салвадор Дали и Жан Кокто, създава с приятели Виенската школа на фантастичния реализъм.
Когато е малък Ернст обещава на майка си да й купи дворец. През 1972 година придобива в покрайнините на Виена полуразрушената вила на прочутия архитект Ото Вагнер. В добрите й времена в нея са гостували Густав Малер и Густав Климт. Фукс я реставрира по свой образ и подобие с леко умопомрачителния си дизайн.
На някои стилът му може да се стори на границата на кича, други ще сметнат, че дори я е прекрачил смело, трети обаче оценяват екстравагантните му идеи и фактът, че всеки детайл е проектиран, а често и изпълнен лично от художника. Между другото, той е също така декоратор, дизайнер, скулптор, поет, философ, визионер и от време на време музикант.
Всеки може да посети музей на Ернст Фукс, освен в понеделник, когато е затворен. Забележителното е, че дори тапетите, килимите и осветителните тела са създадени от стария стопанин, който е съчетал изтънчената еротика с фантасмагорични видения и естетиката на виенския хедонизъм.
По ирония, във времената на Третия райх във вилата се е помещавала централата на младежката организация Хитлерюгенд, така че декорирането й от Фукс е своеобразен исторически реванш.
Художникът приживе често е правел открити уроци по рисуване в хола си, на които е можел да присъства всеки. Особено много се е забавлявал да показва смесените си техники на малчугани.
Той самият е имал 16 деца от осем жени и когато някоя дама е казвала, че е бременна от него, безотказно признавал отрочето за свое потомство.
Подредбата на цялата вила е ярко огледало на собственика и неговия вкус към живота – огромна римска баня с пъстри плочки и авторски скулптури. Фукс я помества в спалнята на предишния собственик Ото Вагнер. Ернст е повлиян от хедонистичните бани на Помпей и Херкуланеума. Еротични картини по стените, мраморни пейки, дорийски елементи, алкови и типичните за художника мозайки от пъстри камъни.
Гигантско кръгло легло обсебва спалнята под тъмносин таван обсипан със златни звезди. Фукс е сътворил дори дръжките на вратите и бронзовата украса на камините. От платната, статуите и офортите личи, че творецът е бил обсебен от задните части на дамите, но всеки си има слабости. А и когато обожествява жената, защо да му се сърдим.
Познавачите твърдят, че изкуството му леко напомня това на приятеля му Салвадор Дали, но с по-малка доза лудост. В двора, който в задната си част е истинска гора, може да се види павилионът с водоскоци „Нимфеум омега“ – място за медитация с тайна зала и фигури на Богинята майка, Мойсей и митологични същества.
Едни от тях – сфинксовете сякаш са навсякъде. Човешка глава върху животинско тяло. Често пъти короните на фигурите са от 24-каратово злато, а най-запомнящата се фигура е направена от пясък край пирамидите в Гиза.
Някои от посетителите идват не толкова заради Ернст Фукс, колкото за постройката на Ото Вагнер. Т.е. вилата е две в едно. Архитектът е създател на много от емблематичните сгради във Виена – Къщата с глашатаите, метростанцията на Карлсплац, Доходното здание Майолика хаус с изумителната керамика по фасадата му.
В дома на Фукс всичко може да се пипне и снима, единствено на някои столове и дивани има учтива табелка, че сядането е забранено. Вилата често се наема за сватби или събития.
И понеже музеят е частен, ако сте паралии и ценители на изкуството, можете да си купите оригинални офорти на стопанина със сертификат. Бижутата по негов дизайн са по-достъпни, но пак са за състоятелни хора.
Авторски витражи
Браво, Маги Гигова! Чудесен очерк, с дълбоко разбиране и симпатия към творчеството на големия Ернст Фукс!
Колко елегантно, задълбочено и точно си описала артистичното взаимодействие между класическата живопис и крайните, силни и действени, засягащи основата на нещата, модерни тенденции в творчеството му! Как проникновено си открила същността на живописта на Ернст Фукс, представяйки я в размишленията си като привиден дисонанс, но и като шега, като предизвикателство към публиката, при все това и като постоянен и неспирен диалог със старите майстори. С възхищене за вдъхновеното представяне на този изключително плодовит и енергичен австрийски художник, който оставя най-богато творческо наследство в различни жанрове на изкуството – от архитектура до музика. Поздравления!