В Покана за пътуване на 27 март 2022 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Кренвиршите от соя, кюфтетата от коприва и дюнер от леща на вегански фестивал в Израел. Причудливата вила на Ернст Фукс във Виена
Цветовете на Андалусия! Охрата на безкрайните полета, искрящо зеленото и оранжевото на портокаловите градчета, синьото на планината Сиера Невада и пъстрите поли на танцьорките на фламенко.
Бойка Велинова, която от години обикаля света, но е избрала за базов лагер тази автономна област на Испания, ще ни даде безценни съвети ако решим да отскочим за пролетните празници до Андалусия. Впрочем, там наричат Великден Страстната седмица.
Бойка, която е кореспондент на Покана за пътуване в Андалусия, продължава разказа си за великденските празници там. Тя вярва, че „Човек вижда толкова, колкото знае“. Не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие.
Госпожа Велинова е посетила 109 държави на 6 континента, а резултатът е повече от 200 пътеписа, кулинарни статии и фоторепортажи. Тя е е член на АБУЖЕТ – българската секция на Световната федерация на пътуващите писатели и на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България. Носител е на неговата награда „Светове и цветове“ за принос в популяризирането на испаноезичните култури и традиции в българските медии.
Любимият ми зеленчук е месото. Не е ли расло на кокал, не ми го хвали. Предпочитам вълча салата. Като отявлен почитател на мръвката, и на мен ми се случва да употребявам тези простонародни изрази.
Затова когато кореспондентите на БНР в Израел – Феня и Искра Декало се похвалиха как са ходили на първия в Обетованата земя, фестивал на вегенската кухня, се сетих за поговорката „Поканили ги на гости, за да ги учат на пости“. Но те настояваха, че точно там са се почувствали в „страната на чудесата“. Е, как да не ги помоли човек да споделят преживелиците си в кулинарната ни рубрика.
ИСКРА: Наричат Тел Авив „градът без почивка“, заради безконечните забавления за хора с всякакви интереси, наклонности и предпочитания. Това е едно от малкото места на Светите земи, където верските поклонници минават транзит. За феновете на танците, оргиналната кухня или напитки, на нетрадиционните ласки или картини и инсталации, това е раят.
Специални апликации ориентират всеки турист къде най-близо до мястото, където е отседнал, може да намери онова за което е пристигнал. На нас не ни се наложи да търсим апликация за вегени (ние лично сме много далеч от такива пристрастия, ама ней се), защото най-интересните предложения бяха събрани на едно място. По време на първия фестивал, който се проведе в атракциона Старото пристанище.
Свои кътчета бяха уредили ресторанти или закусвални от всякакъв ранг. Деляха се на три вида: заведения за бързо хранене, малки кръчмици най-често наблягащи на храна от типа „както при мама“ и истински гурме ресторанти с кухня, пред която дори френските менюта със звезди Мишлен биха се почувствали засрамени.
На най-големия карнавал на Израел бяхме свидетели как успешно флората се бе маскирала на фауна.Кюфтета от коприва
Край двете каравани си миришеше на барбекю. Предложенията за хот дог с кренвирш, хамбургер с голямо кюфте и дюнер си бяха съвсем истински. И вкусът не се отличаваше от познатия само дето кренвиршите бяха от соя, кюфтетата от специално обработена коприва, а дюнерът – от леща. Освен готвачите край щандовете се навъртаха и иноваторите, които са създали технологиите за такава преработка на продукти, че дори експертите, които трябваше да оценяват менютата, бяха объркани
. Освен добре прикриващите се зеленчуци, имаше и храни, които си бяха запазили първоначалния си вид: топчета фалафел от нахут, шницели от царевица, каквито се продават в Израел във всеки супермаркет. Конкурираха ги по-нови производства – от броколи и от водорасли.
Следваха масичките на ресторантите с домашна кухня. Там имаше и простосмъртните постни супи и манджи с боб, зеле, грах, леща, картофи. Особено ухажвани бяха гъбите. От тях в един от българските ресторанти от Яфо бяха направили такава „шкембе чорба“, че ако не беше на вегенски фестивал, не бихме повярвали че не е нашенска супа, която се сърба след „тежка нощ“.
Най-инкогнито бяха заместителите на млеката. Тортите наистина са с млечен шоколад, доколкото са използвали соево, кокосово или с бадемово мляко. А си имаше и тип млечни, които по вкус не се отличават от тези с животинските млека, освен че не се пресича ако обилно ги наръсят със зрънца от нар.
Но ние бързахме към масите на най-скъпите гурме-ресторанти. В милионния град те са около 20 и месец напред трябва да си запазиш маса. Убедихме се, че има защо. Бяха направили коктейл. По униформите на келнерите се разбираше къде са приготвени вкусотиите, поднасяни като хапки или в миниатюрни чинийки. Веднага се ориентирахме към хапките с черен или червен хайвер. Зрънцата се пукаха в устата, точно като истинския.
Това е едно от известните израелски растения, които растат в специални басейни в Галилея. Неустоими бяха и залчетата с „рокфор“, „камамабер“, „холандски“ сирена, незаконни наследници на фъстъци, бадеми и местни ядки. Следваха стекове, ролета, а също миниатюрни „омлети“ (без яйца) с различни пълнежи. Те са със знатен произход като зелен боб, броколи, екстракт от соя, тофу.
Десертите бяха ръчно изработени бонбони, където се бяха настанили водорасли-спиролина. За любителите на по-екзотични кулинарни изненади имаш сладолед от орхидеи, пасифлора, личи и Сабра – плодовете на кактуса. За нас най-любопитни бяха тези от марула. (Това не е листния зеленчук маруля, а южно африкански плод, когото зулосите са набедили, че е еликсир на любовта, подобно на мандрагората).
Всъщност всичко изброено бе … екология в чиния.. Поне така твърдеше посланикът по въпросите на екологията Гидон Бехар: „Израелската кухня е част от средиземноморската. Употребяваме пресни и сварени зеленчуци, и плодове. Освен че е вкусно, е цветно и красиво, и зарежда с положителна енергия.
Тел Авив, който е обявен за една от вегетарианска столици на света. С развитието на кулинарните иновации дори в нашите супермаркети се предлагат храни, каквито няма другаде по света. В университетите ни и опитни селскостопански станции се селекционират храните на бъдещето. Не случайно сред гостите на вегенското изложение имаше много представители на … месо и млеко комбинатите.
Те си дават сметка, че бъдещето е на тези продукти, които щадят природата. Сега три четвърти от селскостопанската площ се използва за отглеждане на добитък и нужния му фураж. Един от акцентите на израелската наука е създаване на заместители на белтъчините от растения и от насекоми. Дори майстор-готвач трудно би различил кое е животинска продукция и кое – не.
Решаваме и икономически проблем. Фуд-техът е един от приоритетите на израелските иновации. Нашите технологии започват много да се търсят и продават по света. Младото поколение иска да е част от решаване на еко проблемите и намирането на заместители на замърсяващите производства, сред които е месопреработването“.
Добре че всички вкусотии бяха в супер малки чинийки. С три хапки се чувстваш сякаш си изял цяло пиле. Повтаряхме си „Господи защо си ми дал две очи, а само един корем“. Били сме на много изложения, където предлагат животински продукти. Уважаваме ги подобаващо. Но тук открихме, че веганската е идеалната диета,
Преядохме от разказа на Искра Декало за хапване. Феня, обече ще ни черпи виртуално по едно.
ФЕНЯ: Най-известното и скъпо израелско вино е Родшлд. Лозята зреят на хълм кай морето, надалеч от Кисаря (Цезаря), за който специалистите с били категорични, че не стават за грозде. Барон Ротшилд купил земя, когато се продавала не на метри или декари, а на хвърлеи. Открил най-добрите камънохвърлячи и те 3 дни мятали надалеч, за да отмерят покупката му.
Довел френски агрономи по лозарство и не ги питал може ли или не да се оглежда лозя по каменни хълмове и блатисти падини, а им възложил да открият подходящи сортове. Така създал поминък на евреите, бягащи от антисемитски погроми в Русия, Украйна и Полша в края на 19 век. Сега родшилдовите вина са 7 вида. Лично аз предпочитам едно от розетата.
Сигурно има много финансови сполуки в живота на барон Яков Ротшилд, но най-голямата му гордост да били тези лозя. Край тях е прекрасния парк, където е пещерата със семейната гробница.
На въпроса какво вино се е пиело по тези земи преди две и половина хилядолетия се е опитал да отговори професор д-р Шиби Дрори от университета в Ариел. При археологически разкопки в древната столица Шило, която е по-стара от Ерусалим , са открили урна с вкаменели останки от грозде. Но е имало и запазили се семки. След грижлива обработка професорът ги посадил и от тях се развили филизи.
Успял да отгледа неголямо лозе от тези възкръснали семки. Наскоро бе произведено и първото вино. То е доста гъсто, червено и вероятно е било разреждано с вода.
Лично на мен ми харесва ликьор от маракуя, както я наричат в Латинска Америка. Специалитета се произвежда от Шай Фишбайн бивш летец.
Ето какво разказва той: „Имаме награди от Израел и от Ню Йорк. Предлагат нашата напитка в президентските апартаменти в прочутия хотел Цар Давид в Ерусалим и във ВИП залите на международните полети. Тя успокоява. Винарната ни е бутикова. Когато се уволних от армията, а нас летците ни пенсионират доста млади, купих земя в един мушав (кооператив). Засадихме маракуя.
Но имаше стачка една година и голяма част от продукцията ни изостана. Трябваше много бързо да открием как да я реализираме. Тогава научих, че има такава напитка. В началото я произвеждахме само за нас, но сега търсенето е голямо. В производството участва цялото ми семейство. Синът ми е Ай Ти специалист, но да оглеждаш тези храсти и да вариш напитката е добра отмора“.
Какво ще кажете за чаша мляко от бадем? Това беше едно от първите напитки, предлагани в Израел, в която се „влюбих“. За напитката и за семейния бизнес разказва Оз Мерхави от селището Тавор: Розета е нашата напитка. Прави се от бадеми на прах, кипнати на водна баня и прецедени. Вкусът на нашата Розета е различен от италианската напитка ( ние сме преселници от Сицилия).
Тук водата е по-малко, а слънцето по-немилостиво. Нашата Розета е естествено сладка. Не се използват консерванти. Четвърто поколение производител съм. За мен краят на януари и целия февруари имат дъх на цъфнал бадем. Когато сутрин погледнеш през прозореца на малката ни къща, сред плантацията, имаш чувството, че е навалял сняг.
Имаме и музей на марципана (масапана – сладкиш от бадем и захар). С фигури като на Мадам Тисо в Лондон, но от масапан. Пристигат много хора от Европа да вкусят сладкиши и питие от детството си. В техните страни те са забравени. Възрастните пият Розета с чая или млякото си сутрин, а по-младите с кафето или като фрапе с лед“.
В австрийската столица разпознават истинските виенчани по два независими един от друг критерия.
Кои са те и виртуална разходка във вилата на Ернст Фукс, четете тук:
