Кулинарният гуру изготви здравословно и вкусно гурме меню за круизите на Celestyal
Ако сте любители на американските гастрономически канали, може да се попадали на „Моята гръцка маса“ – шоу за кулинария и пътешествия с Даян Кочилас. Тя е автор на повече от 18 готварски книги за средиземноморска кухня, освен това ръководи училище за гурме на родния остров на баща си – Икария и е главен готвач-консултант.
Имах късмета да се докосна до нейните умения, благодарение на круиза „Три континента“ на Celestyal cruises, на който бях, и за който не спирам да ви разказвам.
Даян Кочилас съчетава в гозбите си своите гръцко-американски корени като набляга на здравословните комбинации. Все пак родният край на баща й се намира в т.нар. Синя зона, известна с дълголетието на жителите си. Вестник „Ню Йорк таймс“ дори описва региона като „мястото, където хората забравят да умрат“.
Свикнали сме с максимата, че полезните храни са или скучни, или блудкави, но това не важи за базираните на средиземноморската диета гозби на Даян Кочилас. Доста често те са растителни и вегетариански, имат безглутенови и веган вариации. Най-вече наяждат и с очите.
„Тъй като средиземноморската диета продължава да набира популярност и все повече хора откриват разнообразието на гръцката кухня отвъд класическата улична храна, аз съм изключително развълнувана да предам любовта си към нейните продукти, регионални вкусове и здравословни качества. Гърция е невероятна кулинарна дестинация, с вкусни приключения във всяко пристанище“, казва Даян Кочилас.
Слава Богу, порциите са в гурме-размер (разбирайте по-малки), защото иначе няма да имат изяждане. Дори когато са вкусни като икарийския солен пай със сезонни зеленчуци, лятна тиква, моркови и билки.
За мен, като отявлена любителка на сладкото, най-ефектен (външно и вътрешно) беше десертът „плаващи гръцки острови в тъмно винено море“, но да караме поред.
Повечето пъти храната е обикновена за регионалния ни вкус. Просто е много красиво поднесена и аранжирана. Балканец не може да бъде изненадан със сос тип лютеница, питка и симид, но пък вкусът му напомня за зимнината на баба. Нищо, че носи помпозното име „Печени домати Копанисти“. Компания й правят панички с песто от остров Сирос с магданоз, билки и каперси, „хайвер“ от патладжан с тахан, петмез и орехи, който подозрително прилича на кьопоолу.
Първото от основните ястия ни отвежда на остров Крит с гаспачо от октопод с „инжекция“ от узо, портокалов сок и хрупкав копър. Беломорските рибари се разписват във второто блюдо като добавят шипка шафран към местния улов. Оставаме на морска вълна с късчета от егейски омар със „скъпоценен“ пилаф.
Парченцата от морското животинче са ясни, но златният ориз е подправен с узо, шам фъстък, бадеми и парченца маслини каламата плюс майонеза и йогурт. Не ме спечелват суровите лентички от тиквички, навити на масур. Бодвам си от съпътстващите ги мариновани домати, ментата и печените кедрови ядки и давам знак да ми отнесат чинията.
Ястието калогерос произхожда от остров Наксос със ситно накълцано телешко филе, овче сирене, домати и патладжан, печени картофи и гръцки риган. На вкус е нещо като типичната гръцка мусака, но в по-гурме изпълнение (и количество).
Сиренето манури на грил се сервира с рукола, печени маслини, червен лук и капка отлежал балсамов оцет.
Трябваше да избирам между плато сирена и сладкиш, наречен плаващи гръцки острови. Е, вече е ясно, че съм яла малки елегантни захарни целувки, плуващи в плодова супа с капки розова вода и масло от гераниум.
Най-интригуващ бе похлупакът от златиста карамелизирана захар, напомнящ нещо средно между дантела и стилизиран човешки мозък. Колкото и зловещо да звучи, беше филигранно красиво. И хрупкаво.
Цялата тази кулинарна вакханалия бе допълнена от сомелиер, кръжащ около масите като насекомо край нощна лампа с различни местни вина към всяко блюдо.
