Историко-археологическият комплекс „Старият Орхей“ е едно от живописните места в Молдова и основна туристическа забележителност, с която местните много се гордеят. Това е недълбок каньон, който се намира на около 60 км от столицата Кишинев в долината на река Реут.
Територията на резервата обхваща 500 хектара с уникален ландшафт – меандрите на реката, живописни пейзажи, древни руини и артефакти от различни епохи, окръжени от хребети със специфичен бял камък.
Молдовците опитали да впишат „Старият Орхей“ в природната съкровищница на ЮНЕСКО, но от там им казали деликатно, че нито каньонът е най-ефектният в света, нито селцата Требужени, Бутучени, Моровая са най-съхранените в автентичния си бит. Разочарованието било голямо, но продължават да извършват археологически разкопки в долината, създали са малък музей, а напоследък са намерили финансиране от американски донор за реставрирането на стенописите в селска църквица.
За скалните манастири вече е късно. През 70-те години на 20-и век разрушили фреските им, за да ги превърнат в складове. Макар да не е доказано, има големи шансове те да са били обитавани от български монаси, избягали от гоненията в Отоманската империя.
Първият град основан на тази територия се наричал Орхей, което означава „укрепление“. През вековете крепостта и прилежащите й селища били непрекъснато разрушавани и издигани, но името се е съхранило.
В историята на Орхей се отличава времето, когато т.нар. „Златна орда“ от татари завладява тези земи (краят на 13-и, началото на 14-и век). Нашата представа за тях е за номади върху коне, които не се установяват никъде и вършат мръсната работа на турския султан, когато реши да накаже някое непокорно село.
Оказва се, че татарите създават отлично организиран град с дворец, керван сарай, казарма, няколко хамама, училище… Цялото мащабно строителство било под ръководството на източни майстори. От град Шехр ал Джедид ал Махруса не е останало много, но каменните лотоси върху къщите и оградите на днешните села подсказват, че този екзотичен елемент е дошъл от Китай, заедно със Златната орда и доведените от нея майстори.
Градът бил издигнат и планиран централизирано. В разкопките археолозите често намират вещи, произведени в Близкия Изток, Индия или Египет. Заради пристигналите от тези места строители, в Стария Орхей се откриват неочаквани детайли от други световни култури.
Например, там и до днес се намират останките от най-голямата джамия в ерата на Златната орда. Към нея е бил долепен покрит пазар, силно напомнящ „Капалъ чарши“ в Истанбул. Близо до река Реут, недалеч от днешното село Требужени, е бил „балнеокомплексът“. Две от баните са от римско-византийския период, а третата била построена в източен стил.
В средата та 14-и век из цяла Европа върлува „черната смърт“, бубонната чума, донесена от Китай. Тук на скалистия хълм учени от суфисткото братство непрекъснато цитирали Корана.
С центъра на „ханака“ – построения от тях храм с манастир, се свързва първото известно литературно произведение, записано на територията на съвременна Молдова – изсеченото в скалата стихотворение на великия арабски поет и философ от епохата на Абасидите Абу ал-Атахия, мистична поема за смъртта.
При Молдавското княжество значението на Орхей нараства, придобивайки важно отбранително значение. През втората половина на 15-и век при управлението на легендарния владетел Стефан Велики е построена каменна крепост във формата на четириъгълник с кули на всеки ъгъл и над входната врата. Тя е била и седалището на висшия военен и граждански управител на града и окръга.
Вече споменах прочутите по тези места скални манастири и скитове. В канарите, окръжаващи река Реут са изсечени огромно количество пещери, в които монаси-отшелници се криели от постоянните набези на татарите.
Днес там се намира действащият Бутученски скален манастир с църквата Успение на Пресвета Богородица, която се извисява над долината.
Гледката от нея към реката и скалите наистина е потресаваща, дори по здрач. Храмът е издигнат на мястото на някогашния скален манастир Читури, но пещерите му отдавна не се използват по предназначение. По-нататък по билото на мястото на древна хето-дакийска крепост е издигнат обелиск. Хето-даките са древни племена, живели на тази територия от шести до първи век пр.Хр.
Бялата сграда, която изпъква е камбанарията на Пещерския скален манастир. Той не е обитаван от монаси и се допускат туристите сами да проверят колко трудно са живеели отшелниците в тесните и ниски килии. Затова пък всички се надпреварват да оставят монети в цепнатините на белите скали с убеждението, че свещеното място изпълнява желания.
