Kopi Luwak в суров вид струва 250 долара за килограм
Най-скъпото кафе в света се казва копи луак (пише се kopi luwak и затова у нас е известно като лувак). Звучи ви непривично? Нормално! Едва ли се събуждате всяка сутрин с него.
В български ресторант чашката беше 90 лева.
Може би затова предлагането му не просъществува дълго. В Европа го сервират в Лондон, Париж и Москва срещу стотина евро. А в Индонезия, където единствено се произвежда, е около 5 долара.
Думата „произвежда” не употребих случайно. Защото цената на „копито” (това е индонезийското произношение за „кофи”) не е въпрос на прищявка, а на рядкост. Годишно от него се добиват не повече от 230 кг.
Най-скъпото кафе копи луак произхожда от островите Суматра, Ява, Сулавеси – индонезийската част на Малайския архипелаг. Но не това е причината за високата му цена.
А понеже се прави от… „какашки”, както цветисто се изразиха едни руснаци.
Точно това е, което си мислите.
На гореспоменатите острови живее двуутробен бозайник от сем. Виверови наричан paradoxurus (азиатска или обикновена палмова цибетка). Нощни всеядни животинчета, които се въдят само в кафеените плантации, отказват да се заселват насилствено и под човешки диктат и се хранят само с най-сочните и зрели плодове на кафето.
За голфа в Индонезия, четете на https://dromomania.bg/2019/07/31/%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b0-%d0%b3%d0%bc%d0%b5%d0%b6-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%b0%d0%b6-%d0%b8-%d1%85%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bf/
Те минават през храносмилателния тракт на цибетката и
излизат непокътнати, но обогатени с минерали и витамини в тялото й.
Не се знае на кой безсрамен или просто мързелив местен му е хрумнала идеята да събере целите и все още обвити със слоеве плодов клей зърна кафе, отделени от животинката.
Бавната обработка с бактерии и ензими в червата на цибетките прилича на метода за ферментация на кафето при преработката му чрез т.нар. „мокър процес“, в който млечнокиселите бактерии също вземат участие.
Създаването на копи луак започнало като хайлазки начин местните да си набавят напитка, без да се катерят по дърветата. За да се превърне (не без помощта на екзотиката и рекламата, в най-скъпото кафе в света).
Япония е страната, която изкупува по–голямата част от реколтата на кафето. В САЩ се изпиват около 50 кг годишно. Първият разпространител на копи луак в Америка, Ричард Карно, се кълне, че тази напитка е променила светогледа му
– с мек карамелен аромат и висока плътност.
И същевременно с характерния дъх на земя и джунгла. Необичайният аромат се приписва на стомашно-чревния тракт на цибетката.
Когато го опитах, се усъмних дали не са ми пробутали менте. Вкусът не беше чак толкова дълбок и подкосяващ. Не че беше лош. При цена от 250 долара за суров килограм, се сещате как не напазарувах повече от 50 грама. Е, в Индонезия, на място, ценоразписът е различен. Но все още не успявам да намеря съдружник по чашка.
Може би защото първо разказвам историята на най-скъпото кафе в света.
И пакетчето си стои неразпечатано.
Макар зърната да са изхвърлени по естествен път, изсушени са на слънце, след измиването им имат упойващ аромат и (мълви се) ефект на амфетамини.
Признавам си, че след едно ритуално пиене на кафе, будувах до сутринта, ама чак пък толкоз?
Важното е, че се сервира със салтанат. Носят ти дървено ковчеже, от което си избираш пакетче с кафе и го разпечатват пред очите си. После гореща вода, загрята в колба под налягане се катери по тънка тръба, за да стигне до кафето. От там пък то започва да църцори по друга тръба в чашата ти.
Останалото в пакетчето кафе ти го „загъват за вкъщи“, защото всяка молекула е ценна.
Учени, специализирани в изследване на хранителни продукти, разкриха тайната на копи луак. Прочетох, че Масимо Марконе от агроколежа към Университета на Гуелф в Онтарио, Канада, се заинтересувал дали не може да възпроизведе вкуса, който му придават цибетките.
Той заминал за Етиопия – родината на кафето,
и избрал зърна от екскрементите на африканска цибетка (Civettictis civetta).
Тогава открил, че и в двата случая при храносмилателната дейност на животинките съдържащите се в кафеените зърна протеини се разтварят. Благодарение на това, при печене вкусът и ароматът на кафето се усилват. Някои протеини напълно се разтварят, от което кафето горчи по-малко.
Още спорно-ароматни истории на https://magdalenagigova.blogspot.com/
